Позволете им да сбъркат – или защо трябва да оставим децата да правят грешки
Замисляли ли сте се как ние, родителите, реагираме на грешките на своите деца? Колко сурово критични сме към тях, понякога дори повече от необходимото? Иска ни се да са разумни, отговорни, подредени и ако може, винаги да постъпват безпогрешно. Възможно ли е това? Разбира е, че не е. Всички правим грешки, независимо дали сме възрастни или деца. Много по-важен е обаче въпросът полезно ли е да притискаме нашите мъници да не грешат и да реагираме бурно и драматично на всяко нещо, което казват или вършат неправилно.
Вижте мнението по този въпрос на френската писателка, педагог и езиковед Селин Алварес в книгата „Природните закони в развитието на детето“, която в България достига до родителите благодарение на издателство „Колибри“:
Грешките всъщност са много важни за развитието на нашите деца. Грешката представлява задължителен етап, приближение чрез повторение, нормална и необходима конфронтация с реалността, която ни позволява да коригираме и избистрим нашите знания и предвиждания.
Учените-изследователи са категорични: „Индивидът се учи само когато дадено събитие нарушава предвижданията и очакванията му“. Следователно грешките са изцяло градивно явление при получаването на базови знания. Но често се възприема като неправилно схващане, поради което се опитваме да я избегнем. Подобна съпротива възпрепятства в значителна степен процеса на овладяване на базови знания. Впрочем грешката често се наказва още от най-ранна възраст. Например чрез отношението и одобрението или неодобрението на родителя или друг значим възрастен в живота на детето.
По-късно, в предучилищните групи и в училище, дори положителното отношение на учителя придава на грешката статус, който тя не би трябвало да има. Отношението към грешките трябва да бъде неутрално. Необходим е, най-просто казано, обмен на информация, който да покаже, че прогнозата трябва да бъде коригирана. Дете, което не прави грешки, не трябва да бъде гледано с повече любов и благосклонност, отколкото другите, затова пък има сериозна необходимост то да бъде насочено към нещо по-трудно, за да не се подаде на скуката и да насочи енергията си не към ученето, а към самовъзвеличаването и самоизтъкването за сметка на другите. Като санкционираме грешката и възхваляваме децата, които не грешат, блокираме самия процес на получаване на базови знания. И това важи за всички.
Грешките – естествен механизъм за придобиване на базови знания
Нашата традиционна образователна система често проявява склонност да прави неща, стимулиращи децата да не учат: тя налага упражняването на дейности, които не мотивират учениците, а когато последните все пак полагат усилия да се справят с поставените пред тях задачи, неизбежните им грешки са съпроводени с неодобрение и натяквания. Подобно отношение парализира поемането на риск и блокира – ни повече, ни по-малко – естествения механизъм за придобиване на базови знания. Заражда се порочният цикъл на скука, разочарование, ниска самооценка, дори гняв.
Ще постигнем съвсем друг резултат, ако създадем богата и качествена среда, предлагайки голямо разнообразие от дейности, внимателно подбрани от възрастния и оставяйки винаги възможност на детето да предложи други, които са му интересни и за които не сме се сетили преди това. Ако организираме тези дейности така, че чрез тях да разкриваме по неутрален и информативен начин грешките, децата не само ще могат да изберат дейността, която ги интересува, но и да възприемат своите грешки, без да се чувстват „неспособни“ да се поправят сами и да повтарят действията си толкова пъти, колкото е необходимо за задоволяване на нуждата си от усъвършенстване. Това спонтанно повторение би засилило затвърждаването и автоматизацията на обучението.
В такава рамка децата биха натрупвали знания по един устойчив, бърз и качествен начин. Освободено от страха, че може да сгреши, детето ще се развива като личност уникална, силна, стабилна, уверена и творческа.
Източник: Яна Атанасова, Roditel.bg
